Как изглежда Сугестопедията / Десугестивно Обучение/ Р е з е р в о п е д и я днес? < dr-lozanov.com

Как изглежда Сугестопедията / Десугестивно Обучение/ Р е з е р в о п е д и я  днес? < dr-lozanov.com

Сугестологията, която ние разработваме, е наука за този тип сугестия, който всъщност освобождава от негативните психични въздействия. При тази сугестия информацията се възприема с очакване, без натиск, контролирана от хармонично организираните периферни перцепции.
 Периферните перцепции (т.e. така наречените слаби сигнали) от всеки вид са особено важни в този тип комуникация. Подпраговите периферни перцепции са волево неконтролируеми. Тези слаби сигнали се излъчват от обучения, престижен преподавател и цялостната организация на учебния процес и се възприемат подсъзнателно от учещите се (или пациентите, ако се отнася за психотерапия). Тези периферни перцепции абсолютно гарантират искреността на връзката или достъпа до скритите резерви, за изключително бързо учене (или оздравяване, в случая на психотерапия). Би било невъзможно един учител да разкрие резерви в учебния процес, т.е. учене поне 2 или 3 пъти по- бързо и по- добре и до 5 до 10 пъти по- бързо и по- добре, без значителна домашна работа, без умора и, освен това, с положително влияние върху здравето на учещите се, и благоприятен социален климат в групата, ако той/тя със сигурност не знае, че такива резерви у учещите се наистина съществуват. Tова е аксиома, тъй като периферните перцепции разкриват истината. Така става ясно, че сугестологията и сугестопедията, съответно, са една наука, която се противопоставя на всеки натиск, всякаква хипноза или манипулативна командна сугестия.
 Спонтанно Възприета, Неманипулативна Сугестия в Сугестопедията / Р е з е р в о п е д и я  В нашата дългогодишна изследователска дейност за търсене на пътища за хармонична и синхронизирана организация на приемането на неспецифичните стимули като същевременно се уважава личната свобода на избор на учащия се (или на пациента), ние достигнахме до развитие на един нов тип комуникация без команди и безкритично автоматично подчинение. Ние постепенно развихме една комуникация, където проблемите на пациентите можеха да се обсъждат по един приятелски начин, без да се прибягва до команди. Като разчитахме предимно на високия престиж на преподавателя (или лекаря) без команден тон или послушно и пасивно поведение от страна на възприемащия, ние демонстрирахме при първия ни голям експеримент, че бе възможно да се запаметят 1000 френски думи и изрази в един ден. Когато един високо престижен преподавател с цялостното си поведение ясно изразява дълбокото си убеждение, че ще се постигнат високи резултати, ефектът от неговото/ нейното преподаване е наистина на нивото на резервите на ума. Поради липса на алтернативна терминология ние нарекохме този вид сугестия за достигане на резервите на мозъка 'спонтанно възприета, неманипулативна сугестия'. Тази неманипулативна сугестия с нейните отличителни черти, които създават връзка на ентусиазъм и хармония между учителя и учещия се (или между лекар и пациент) не би могла да се възприеме като сугестия в нейния клиничен смисъл.
  При хипнозата или обикновената клинична сугестия не бихме могли дори да говорим за творческо мислене. Дори независимо мислене не се забелязва при тях. Докато при резервопедията и спонтанно възприетата, неманипулативна сугестия, която ние използуваме, творческото мислене присъствува навсякъде и е в основата на процеса. Това е бъдещият тип на общуване в учебния процес, който трябва да усвоим.
 При педагогиката на скритите резерви на ума, тази спонтанно възприемана, неманипулативна сугестия се подсигурява от първия закон на резервопедията – Любов.

КОМЕНТАР:
Имам известни съмнения тук:

"Подпраговите периферни перцепции са волево неконтролируеми. Тези слаби сигнали се излъчват от обучения, престижен преподавател и цялостната организация на учебния процес и се възприемат подсъзнателно "

Мисля, че е по-важно преподавателят да излъчва любов, уважение, интерес към личността/те насреща си... Престижът е важен, както и вярата в скритите резерви... Но любовта, обичта е по-важна.



Всъщност, преди малко си мислех колко невъзпитано се държат учителите в училищата: началнически и заповеднически, отвисоко, съдят и раздават оценки, налагат подчинение за извършване на едно или друго нещо, инфантилно изискват да са в центъра на внманието непрекънато... Това е поведение, което в нормалния живот извън стените на формалното училище не се приема добре. Защо трябва да се приема така вътре в него? Как очакват учителите повече уважение и респект при този маниер и стил на общуване и отнасяне с хората? Как родителите  хем очакват това от учителите в масовия случай, хем не разбират, че това е проблемът? Всъщност основните проблеми са свързани с две неща, всъщност три неща: властта, общуването и всъщност междуличностните взаимоотношения, от които общуванетое част.