"Курс" към обучение - значение, тълковен речник на БАН
https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BA%D1%83%D1%80%D1%81/
КУРС2, ку̀рсът, ку̀рса, мн. ку̀рсове, след числ. ку̀рса, м.
КУРС2, ку̀рсът, ку̀рса, мн. ку̀рсове, след числ. ку̀рса, м.
1. Цялостно, завършено обучение в учебно заведение, организация, дружество.
Господин Белокровский свърши института. Консула, .., продължаваше да го поддържа до последния ден на курса. Ал. Константинов, Съч. Ι, 284. Според официалните сведения на самата дирекция той [А. Кънчев] не е завършил курса на областното земеделско-индустриално училище в Табор. Ив. Унджиев, ВЛ, 231. Един популярен курс по земледелие и скотовъдство беше уреден в Люляково от дружеството. Й. Йовков; Ж 1945,109. При Чепеларското пък трикласно училище да се прибави и двегодишен професионален курс за някой занаят или стопански отдел, за какъвто местните условия най-добре са пригодни. РН, 1905, кн. 4, 198. В един от номерите на в. Право е напечатана програмата на българското училище в Пловдив. .. Курсът на това училище [е] от пет класа общи и три специални. Н. Бончев; Съч. I, 62. Курс по английски език. Курс по машинопис. Вечерен курс. Задочен курс. Опреснителен курс.
2. Отделен, етап, стадий от това обучение.
2. Отделен, етап, стадий от това обучение.
Отделения, класове, гимназия, висши курс, тук· са разбъркани в пълно демократическа равенство. Ив. Вазов, Сън. П 152. Щом свършва шестия клас, .., дохожда [Гоце] в България и 2.Подготвителен мундира на юнкер, от младшия курс. П. К. Яворов, Съч. II, 177. Гимназиалният курс беше петгодишен и момчетата завършваха последния клас. . деветнадесет-двадесет годишни. А. Гуляшки, ДМС, 123. Най-напред трябва да са научи детето, да пише елементите. . , от които са съставни буквите. Това: са и нарича приготовителен курс към писмото. Р. Каролев, РЗМ,3 2.Подготвителен курс .. на обучението траял две години. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 61.
3. Цялостно изложени, лекции; които се четат по някакъв предмет, област, наука във висше, учебно заведение:
3. Цялостно изложени, лекции; които се четат по някакъв предмет, област, наука във висше, учебно заведение:
Наред с лекциите по история, на художествената литература, той [Шишманов] чете систематичен курс за развитието на литературната наука. Г. Димов, НДИШ (Ив. Шишманов, Избр. съч. I), 26. През 1865. година ( една година на политическа затишие) Раковски се отдава отново на тиха, научна и просветна работа. В архивата му намираме няколко интересни документи, от които се вижда, че в това време той чете безплатен курс по българска история за българските студенти от букурещкия медицински факултет. Ив. Шишманов, Избр. съч. I , 349.
4. Учебник или труд, съдържащ обикн. събрани лекции, които се четат по някакъв предмет, област, наука, във висше, учебно, заведение.
4. Учебник или труд, съдържащ обикн. събрани лекции, които се четат по някакъв предмет, област, наука, във висше, учебно, заведение.
Райков, се върна от Париж;. . , стана профеcop по история на изкуствата в Художествената академия в София, приготви дванайсет илюстрирани тома „История на изкуството“ и друг съкратен курс в два тома. Н. Лилиев, Съч. III, 63. Цялостни систематични курсове по българската литература имаме няколко. Б. Ангелов, ЛС, 158. Чел [Нютон] лекции по география,, във връзка с което издал със собствено, допълнение курс по география от Варениус. Ив. Въжарова ИН(превод), 77. Българската граматика, на Момчилов (1856), какъто и сяка друга граматика, е курс на науката за езика. Т. Шишков, ТС (превод), 153. // Остар. Част, раздел от учебник или научен труд. Аз събрах и наредих предлагаемия учебник, в който, с теорията на словесността излага, се отчасти и нейната история, а особено историята на поезията; затуй го и разделих на два курса, под едно заглавно, име: „Елементарна словесност.“ Т. Шишков, ТС (превод), X.
5. Събир. Лицата, които следват едновременно в дадено учебно заведение определена специалност или посещават заедно лекции по научна дисциплина.
5. Събир. Лицата, които следват едновременно в дадено учебно заведение определена специалност или посещават заедно лекции по научна дисциплина.
Пред кабинета на Вранев чакаха група студенти и студентки от нейния курс, като бъбреха и разпитваха трескаво всеки, който излизаше от кабинета на доцента. Ем. Манов, ДСР, 386. Докато обличаше палтото си [Ирина] .., към нея се приближи Бимби. . Тя смрази намерението му да любезничи, като го погледна хладно и въпросително. .. Целият курс я считаше вече за момиче с неприятен и саможив характер. Д. Димов, Т, 93-94.
Коментари
Публикуване на коментар