Алтернативни устойчиви общности?

Някои мои отговори към въпросник "Поредица срещи – алтернативни устойчиви общности"

"Сам юнак на коня". Алтернативни устойчиви общности на живо ми изглежда изключително трудно постижимо, почти невъзможно. Имало е много общности досега, но за единици не се е чуло още да са се провалили по някакъв начин - близо 100% са неустойчиви... 

Може би е нужно да се поставят по-краткосрочни цели за нещо като ад хок общности... Пък някои може и да просъществуват и след постигане на първоначалните си цели. В днешно време виртуално (начало) също сякаш е  по-лесно.

Общностно финансиране: 

Може би малък членски внос, доброволни дарения и евентуално много доброволен труд.

Чудя се дали виртуалното учене/образование в мрежа за деца и възрастни членове на общности може да е решение на проблема на младите семейства с деца, желаещи еко живот по-близо до природата.

Имам от тази учебна година такъв опит с деца между 5-7 години към едно неформално (но де факто действащо) алтернативно училище в София, по английски език и още някои предмети.

Дали семейства с деца, живеещи по-еко или възнамерявали да се преместят - в общности или не -,  биха желали да пробваме онлайн занималня на английски за деца?

===

Моля, моля, въпросът ми за онлайн занимания по английски е за вече живеещите ЕКО , близо до приридата, семейства, за които намирането на добро училище и учители е голям проблем. Това спира немалко семейства да се преместят от града също. А в сегашната ситуация някои  алтернативни училища (учебни центрове) като споменатото прекрасно софийско училище, показаха, че е възможно успешно и интересно онлайн учене дори с 5-6 годишни първолаци.  Няма да рекламирам име - ще отговоря на лични при интерес. Но училището е частно и седмичната такса едва ли ще е достъпна за хора, които не живеят / работят в град като София. Ако има реална нужда обаче, може да се измисли доста по-евтин вариант, нещо като кооператив с участие на родители като учители. Онлайн, разбира се, и  срещу невисок хонорар на учебен час. Това е възможност и за доход на екохората, и за споделяне на ценен опит и компетенции между единомишленици с близки интереси.

Аз самата досега отказвах да работя онлайн с деца, особено толкова малки. Започнах в това училище, защото познавам една от основателите и от 5 години, откакто съществуват, ги следя и им се удивлявам. Любимото ми българско училище. От септември насам, откакто имам онлайн ангажименти с тях, виждам, че може. Те от тази година предлагат и изцяло онлайн версия, а иначе са базирани на пъпа на София.

И аз имам предвид общност, но ОНЛАЙН,  свързана с дистанционно учене/образование на деца и на възрастни  с еко и алтернативна нагласа. Изглежда ми доста по-реалистично и постижимо от голяма екообщност от хора, живеещи заедно, а дори и на едно място..