Философия за деца в училище
Философията – само за деца! (история за философия и пораснали)
Деспина – една умница от група по философия в детска градина – казва на учителя:
– Господине, а пък да знаете, че аз и във вкъщи много обичам да си задавам тема за мислене по философия и после да си рисувам по нея.
Учителят благодари за споделеното и си признава пред децата, че е много приятно да разбере, че някои от тях философстват и у дома. Получава се хор от възгласи на други (едва ли не всички) деца, които настояват, че и те правят като Деспина. Въодушевен, разчувстван и очарован учителят казва:
– Ами и аз много обичам да си давам теми за философстване в къщи и на работата.
След това изказване настава тишина. Усеща се, че нещо става. И тогава всички деца избухват в закачлив смях, а Деспина казва:
– Ееех, господине, голям сте шегаджия! То философията не е за големи хора, то е само за деца!…
Какво е „Философия с деца?“
Това е метод, който чрез въвеждането на занимания по философия в детската градина, цели обучение на децата в мислене.
Как така „обучение в мислене?“
По същия начин, както се учим например да плуваме или да караме колело, да говорим чужд език. Всички тези умения човек може да развие и сам, но е по-лесно, и се чувстваме по-спокойни и сигурни, когато някой ни помага.
Какво се прави в заниманията по философия?
Философства се…
Какво ще рече „философстване“?
Философстването се разбира като начинание, при което заедно изследваме как сме измислили това, което мислим. Мислим самото мислене. Любопитстваме за света, в който живеем, учудваме се на неразбираемото, питаме за непознатото, обсъждаме онези теми, които са важни за нас.
Каква е ролята на учителя?
Той е партньор на децата в чуденето, любопитстването, питането. Отнася се към тях с безусловното уважение, което дължим на всяка автономна в мисленето си личност. Работата му не е да даде на децата готови знания – той по-скоро върви с тях по пътя към собствените им отговори, като следи за опасности и препятствия. Учителят не може да научи децата как да мислят изобщо, но може да им помогне да мислят по-ефективно, да си дават сметка за собствената си перспектива, да аргументират позициите си, да развиват идеите си. Да мислят и заедно – да работят в общност, в екип, да отчитат ценното в чуждите гледни точки, да са толерантни към различията на другите.
"Достатъчно разумни ли са децата, че да философстват?
На децата не им предстои да станат разумни, да започнат да мислят. Напротив, тяхната разумност е същата тази разумност, която е и на порасналите хора. За тях също има важни теми и трудни въпроси. Философстването като съвместно осмисляне, като всеобщо изследване, е дейност, в която децата могат да се включват така, както и възрастните. В заниманията децата застават в позицията на философи, но не в академичен смисъл, нито в ироничния смисъл на онези, които никога не се съгласяват с чуждото мнение. А като личности, които са любопитни, учудват се на неразбираемото, задават въпроси, изследват наличното и създават новото заедно с другите хора.
Как конкретно се постига това? Как протичат заниманията по философия?
Какво правят там децата?
Те извършват естествени и привични действия – играят, говорят, пеят, рисуват, моделират и т.н. Важното обаче са не толкова самите действия, колкото съвместното им обсъждане и осмисляне. Водещите занятието използват тази среда за изграждане на една малка и работеща изследователска общност. Там децата се превръщат в откриватели, включват се в свободно мислене."
За заниманията
Занятие по философстване
Обученията по „Философия с деца“ са достъпни като допълнителни занимания за децата от втора, трета и подготвителна група на детските градини. Обикновено всяка група деца, с които работим заедно, участва в занятия два път седмично.
Тук ще разкажем как протича едно занятие по философия в детската градина: какви са основните моменти за всяка сесия, каква е ролята на обучителя иза какво се грижи тя/той; за развитието на какви умения помага участието в сесиите.
Изобретяване на тема
Часът започва с процедура по изобретяване на тема – във всяко занимание едно от децата в групата предлага тема за обсъждане. Например:
Ели: „Чудя се за черното!“
От една страна, тук се работи индивидуално с оглед на развиване на комуникативни умения – от предлагащият темата се очаква да обоснове предложението си – децата разясняват, прилагат личен опит, аргументират се, преформулират изказванията си. Например:
Ели: „Интересно ми е дали черното е цвят. Според мен е цвят. Ето, блузката ми е черна. И на Йони също. Те цветни ли са? За кои неща казваме, че са цветни?“
Какво те учудва, като си мислиш за черното? А бялото дали също е цвят? Кои неща са цветни според теб? Само за черното ли искаш да помислим, или изобщо за цветното? Като казваш това и това, дали ни предлагаш темата днес да бъде какво е цветно и какво не е?
От друга страна, когато самите деца изработват темите, включването им в учебно-изследователската общност се основава на техния собствен интерес. Стремежът е да уловим началата на учудването в питания като каква е разликата между истинското и вълшебното, познатото и непознатото, или какво е ученето, какво значи нещо да е бързо, полезно, да е „мое“ и изобщо да принадлежи на някого. Всъщност тези начала се превръщат в темите на заниманията по философия.
Дискусия и изразяване на смисъл
Децата не само споделят своето разбиране по темата, те се учат да обосновават мнението си, да проявяват стремеж към разбиране на чуждата позиция. Тук всеки пита и отговаря, съгласява се с другия или не, всеки прави темата смислена за себе си и по-обмислена за останалите. Ето част от дискусията по темата за цветното и безцветното, както я изследваха няколко деца от трета група:
Карина: Ако имаш бял лист хартия, не можеш да рисуваш на него с бяло, защото нищо няма да се вижда. Ще е безвцветно.
Йони: Моят костюм за Хелоуин е червен, и е цветен.
Ели: А моят е бял. Но също има цвят, не е безцветен.
Учителят: А прозорецът цветен ли е?
Марк, Коко, Дара: Бял е!
Учителят: Ами тази дъска, тя бяла ли е (посочва бялата дъска)? Нейният цвят същия ли е като на прозореца?
Децата дружно отговарят, че не е.
Стефан: Прозорецът е прозрачен, през него се вижда всичко. Той си няма цвят.
…
Учителят: А ако е тъмно? Ще виждате ли нещата и техните цветове?
Коко: Аз виждам, когато е тъмно!
Карина, Йони, Дара, Ели: И аз!
(Учителят моли децата да си затворят очите за малко)
Учителят: Докато бяхте със затворени очи, виждахте ли нещо, нещо цветно?
Коко: Не, беше тъмно.
Дара: Аз виждах – делфини и едни цветя!
Коко: Но делфините не са тук, те живеят в морето!
Йони: И аз виждах, но не делфини, а други неща.
Учителят: Имаха ли цветове тези неща?
Йони: Да, каквито аз си реша…
Учителят: А ако си с отворени очи, можеш ли да решаваш какви да са цветовете на нещата наоколо?
Ели: Не, не можеш, те са си там…
Очаквани резултати и постижения
Децата придобиват и развиват изследователски, критически и творчески умения (за наблюдение, описание, сравнение, за свързване и разграничаване на контексти, за проблематизиране, за използване и изработване на критерии). Ученето става през правенето, като обучителят се грижи за овладяването, поддържането и рационализирането на процедурите, които всъщност всеки един от нас следва, когато се включва в междуличностни отношения, насочени към изследване и осмисляне на проблем, ситуация или изобщо на реалност, за която искаме да получим определен смисъл. С овладяването на такива процедури в заниманията по философия се работи и върху подготовката на децата за училищния живот.
Така часовете по Философия с деца са обучение в мислене, което е самостоятелно и саморефлективно, и в същото време е отворено към общуване с промисленото от другите. Участието в учебно-изследователската общност повишава увереността и самочувствието в поведението на всяко дете, както и проявата на по-ясно изразена толерантност и уважение спрямо различието и другостта. По философия се учим как да мислим самостоятелно, но и как да мислим заедно.
Премислици
Тук са представени някои от множеството очарователни резултати и действия, постигнати от деца, с които сме радостни да философстваме заедно.
Трета група (децата са на възраст 4-5 години), ОДЗ 2 „Звънче“, 2008/2009 учебна година. Децата се чудят: какво е „хубаво“ и какво не е?
учителят: Днес наред да ни предложи тема е Андреа. Андреа, заповядай!
Андреа: Темата е за хубавото и не-хубавото.
учителят: Чудесна тема Андреа, много ти благодаря, че я предлагаш! Какво е хубавото, според теб?
Андреа: Хубаво е, което не е драсканицата е хубаво, което е драсканицата не е хубаво. И подаряването е хубаво.
Анна: Хубаво е да се забавляваш!
Андреа: Хубаво е да живееш!
Анна: Хубаво е да презнуваш и рисуваш!
Георги : Обичам да си играя с колелото на двора!
учителят: Дали обичането и хубавото са едно и също?
Андреа : Различни са!
учителят: От къде идва разликата?
Андреа: Защото хубавото е нещо красиво, а обичането е някой да обича нещо.
Георги: Хубавото е и добро!
учителят: Мери, тази картина хубава ли е?
Мери: Да!
учителят: Какво е хубавото в тази картина?
Мери: Защото не са драскали и не се излизали от чертите и много хубаво са оцветявали.
Али: Те се казват художници и те са в училище
учителят: Може ли, Али, някой да стане художник, без да се учи да рисува?
Али: Не може, защото като не може да рисува кой ще му помогне.
Елена: Най-хубавото е, което всички хора го харесват!
…
Али (трета „А“ група): Я, намерих една идея!
Четвърта група (5-6 годишни), ОДЗ 2 „Звънче“, 2008/2009 г. По какво се познава ученето?!
Матео: Днес г-жа Драганова ни показа една класна стая, в която децата пишат, едните деца пишата на маси, други на килими. Например, вчера написах няколко реда, госпожата ми даде върху един цял лист да пиша. Аз пиша не по колкото трябва, а по колкото си искам, значи пиша повече от колкото трябва.
учителят: Калоян, какво според теб е първото нещо което трябва да направи човек за да се научи да плува?
Калоян: Да се опита!
учителят: Ами при смятането, какво е първото? Дали е както при плуването?
Нено: Да се опита и да каже на госпожата.
Калоян: Да.
учителят: Калоян, какво е второто нещо което трябва да направим за да бъдем добри плувци?
Калоян: Да ни кажат какво да правиме и ние да го правим.
учителят: С това, казваш ли, че са ни нужни учители?
Калоян: Да.
Учителят: Може ли без учител да се научим да плуваме?
Калоян: Не, не можем.
учителят: Денис, съгласен ли си с казаното от Калоян.
Денис: Да. Това, което каза е много интересно. И сега когато някой учи госпожата му казва да пише цифрички, буквички, да пише всичко.
Стефан: Веднъж спечелих златен медал по плуване.
учителят: Това дали всеки го може?
Стефан: Еми, не знам, ако някой иска да се опита. Ако не се опиташ нищо не можеш да постигнеш.
учителят: Благодаря ти, Стефан. Това, което казваш е много интересно.
Стефан: Аз много, много се старах и получих златен медал. Ако не се стараеш, ако не се опитваш, мързите, така нищо не можеш да направиш, нито подарък за майка си, нищо няма да получиш, нищо няма да достигнеш, няма да спечелиш златен медал. Защото аз един път исках да спечеля медал и го спечелих, защото се старах, не ме мързеше.
учителят: Ти какво правиш за да не те мързи?
Стефан: Ако учителката ти каже нещо да правиш много и ако кажеш, че те мързи, значи край, няма да те вземат в първи клас. А ако покажеш на госпожата, че можеш да се опиташ и да се постараеш и не те мързи ще те вземат в първи клас, във втори, в трети.
Матео: Някои деца почти не искат, пишат само по половин страница, мързи ги и постоянно говорят, занимават другите деца, които пишат повече.
Нено: Измислих една игра. Тя се казва „научи нещо“.
учителят: Благодаря ти, Нено, звучи много интересно. Как можем да играем на тази игра?
Нено: Например, взимам едно нещо и някой казва какво е то.
Ния: Смятането е много трудно нещо.
Давид: Едвам запомних азбуката.
учителят: Давид, би ли ми казал какво не е ученето.
Давид: Ами, когато госпожата ти казва какво да правиш – ти да си играеш, а после да я питаш „кво, кво, кво“ и накрая отговаряш нещо, което не е умно. Да правиш друго, а не това, което трябва. Когато госпожата каже едно ти не трябва да правиш друго.
Давид: Аз в къщи се научих да чета
учителят: Как го направи?
Давид: Не знам точно. Мама ми помагаше.
учителят: Ния, ти каза че учиш сама в къщи по английски, как го правиш?
Ния: Например, взимам един учебник по английски и почвам да казвам, например, предмети и проверявам да ли е вярно или не е вярно и запсвам.
учителят: Това е чудесен пример Ния, благодаря ти!
Червена група (5-6 годишни деца), ЧДГ „Чуден свят“, 2008/2009 г. Какво е играта?
– Нека темата да е за играта. Защото имам една много любима игра със Спайдърмен, много обичам да я играя.
– Аз май също съм я играл тази игра.
– Аз пък не съм!
– Добре, тогава да помислим по какво се познават игрите…
– Аз познавам игрите, защото знам как се играят. Ако видя, че няколко деца се гонят, знам, че играят на гоненица. Или ако някой брои, а останалите се крият, значи играят на криеница.
– А компютърните игри също се играят по специален начин. Трябва да събираш монети например, и така преминаваш нивата.
– Значи игрите се познават по правилата?
– Аз по друго ги познавам. Когато тичам, ми е много весело. И това е игра.
– Да, или когато тичаме с моя приятел Павел, пак е весело.
– За игрите ти трябват приятели. Ако видя непознати деца да си играят, понякога се притеснявам да отида при тях.
– Но ако отидеш, може да почнете да играете и да станете приятели.
– Значи за приятелите трябва игра!
– А по какво се познава, че тези деца играят?
– Защото разбирам на какво играят. Гледам какво правят и виждам, че играят на „прескочи-кобила“.
– Аз мога и сама да играя. Например с играчките ми вкъщи. И това също е весело.
– Трябва също да ти е интересно, когато си играеш. Аз незнам дали има скучни игри, но мисля, че няма.
– Значи ли това, че щом на някой му е весело или интересно да прави нещо, то това е игра?
– Може и да не е. Възрастните не си играят; на тях други неща са им интересни. Да работят и да си приказват.
– Ама децата също си приказват, не само възрастните!
– Да, обаче възрастните си приказват за други неща, за едни такива… големи неща…
– Те измислят други теми.
– Но възрастните също могат да си играят, ако поискат. Но децата играят много по-често.
– А пък аз веднъж измислих една игра!
– Тъкмо се чудех кой ли измисля игрите. Ето че се оказва, че децата измислят игри. А ти как измисли тази?
– Ами, измислих колко деца участват, и как ще се гонят. И после й измислих името. То е „прескочи-гоненица“.
– Аз искам да гоня!
– И аз!
– А аз искам да прескачам. Какво се прескача?…
Оранжева група (4-5 годишни), ЧДГ „Чуден свят“, 2008/2009 г. Как да познаем, че нещо е живо?
– Обичам да мисля за рибите, за акулите и малките риби, за делфините и другите водни животни. Във водата живеят също и рачета, миди…
– Кое за теб е най-интересно, когато се мисли за водните животни?
– Как си живеят във водата. Например някои плуват, а други не плуват. Но всички живеят там.
– Излиза, че теб те учудва, че водните животни са именно животни, че са живи?
– Да, той предлага темата за живото и не-живото!
– Нея предлагам.
– Тогава, според вас по какво се познават живите неща?
– Ако се движат! Облакът е жив, защото се движи.
– Не, облакът не е жив. Той не се движи сам, а от вятъра.
– Сетих се! Живите неща имат крака!
– Не всички. Рибите нямат. И мидите нямат.
– Значи няма значение дали живото ги има или ги няма? Стига да се движи само?
– Дърветата според мен са живи, защото сами се клатят.
– Не, те също се клатят от вятъра. Ако не духа вятър, не се клатят. Не знам дали дърветата са живи. Но и роботите незнам дали са живи.
– Аз искам да направя един робот, който ще е жив!
– По какво ще се различава според теб този робот от не-живите?
– Ще може да говори и ще прилича много на човек.
– Мисля, че роботите не са живи, защото са направени от метал, и имат по тях болтчета и гайки. А живите неща не са от метал.
– Но тогава, ето този стол, който не е направен от метал, и няма болтчета, нещо живо ли е?
– Не, той е от пластмаса. А ние не сме от пластмаса, а пък сме живи. Животните и хората имат сърца, кожа, имат коса. Те не са направени от метал или от нещо подобно.
– Ще ви кажа една разлика. Столът някой го е направил. А живите неща не са направени, те са се родили. И ако знаеш, че нещо е родено, значи е живо.
– Да, аз още като съм се родил, и съм си бил жив!
– Живите неща си имат майки, а не-живите нямат, те имат този, който ги е направил.
– Някои ги е направила природата, а някои – хората.
Red „A“ group (5-6 годишни деца), All Day English Center „Wonder World“, 2008/2009 г. Какво ли означава нещо да съществува?
– Измислих темата за принцовете и принцесите!
– Кое е най-учудващото, когато мислиш за тях?
– Най-учудващо е дали наистина съществуват, или не.
– Да помислим ли тогава как се познава, че нещо съществува?
– Да, това е темата.
– Принцесите може би съществуват, защото всички знаят какво е принцеса. Например, че носи рокля и корона, и че е красива. Откъде иначе ще ги знаем тези неща, ако не съществуваха?
– Според мен също съществуват, защото ги има в приказките и във филмите.
– Да, има много-много истории за принцове и принцеси. Откъде са тези истории, ако принцовете и принцесите не съществуваха?
– Ами може някой да си ги е измислил!
– Сега ще кажа нещо много трудно. Принцесите и принцовете поне малко съществуват, защото правят най-различни неща. Дават неща на другите хора, приказват си, а понякога даже тичат.
– Да, ама всичко това е само в приказките. Те не са истински.
– Значи пак си съществуват, ама не са истински.
– Според мен някога те не само са съществували, а също са били истински. Но след това са изчезнали.
– Мисля, че не са изчезнали, а са измрели. Както и динозаврите. Динозаврите сега също не са истински, но се знае, че са съществували.
– Ама принцесите може и никога да не са били истински. Но някой е измислил приказки за тях и така са започнали да съществуват.
– Значи едни неща, които съществуват, са истински, а други са измислени?
– Да, обаче космическите кораби също някой ги е измислил, но сега са истински.
– Хората измислят много неща. Но някои ги правят след това и те стават истински, а някои само ги разказват, като приказките. Иначе всичко си съществува, дори никой да не го е направил.
– Тогава като искаш да рисуваш не-съществуващо, нищо ли няма да нарисуваш?
– Може да нарисуваш едно нищо…
– А това как се рисува?
Red „B“ group (4-5 годишни), All Day English Center „Wonder World“, 2008/2009 г. По какво да се познае вълшебството?
– Предлагам темата за русалките – за Ема, Клио и Рики, от филма Н2О.
– Кое е най-интересното при тези русалки?
– Те правят магии. Всяка прави различна. Правят ето така с ръка (децата показват протегнати десни ръце) и едната заледява водата, другата я прави гореща, а Клио й променя формата.
– Значи най-учудващото са тези магии?
– Да, темата е какво е магия!
– И също какво не е магия. Не е магия, ако просто пиеш водата.
– А магията по какво се познава? По какво се познава, че някой прави не нещо друго, а точно магия?
– Те самите русалки са вълшебни, и затова могат да правят магии.
– Различни са от истинските деца, като нас. Аз като направя така (протяга ръка), водата няма да се заледи.
– А дали онзи, който е вълшебен, има някакво умение?
– Например, може да направи така, че изведнъж нещо да се появи. Или да изчезне. Но ако само скриеш нещо, без никой да те види, това не е магия. Защото ти знаеш, че просто си го скрил. А при магията наистина ще е изчезнало.
– Но никой не знае как става това. Даже и русалката Ема сигурно не знае как така заледява водата.
– Значи магията не е нещо, което може да се обясни как става? И ако никой не знае как нещо се появява или изчезва, това е магия?
– Ами ако никой не го е видял, може и да си помислим, че е магия. Обаче след това може да дойде някой, който знае какво е станало, и да обясни, че не е магия.
– Магиите не са истински. Има магии само в приказките. Например, има летящи килимчета.
– А едно такова килимче по какво се различава от обикновеното?
– Истинското килимче не лети. То не е нито птица, нито самолет. Стои си на пода и не може да лети. Ако полети, това ще е магия.
– Тогава излиза, че да има магия означава, че се случва нещо, за което си знаел, че не може да се случи?
– Трябва всички да са го знаели. Иначе ако само ти така си си мислел, може и да си се объркал.
– А може и всички да са се объркали. Или да не са разбрали какво се случва. Например не знаят, че влакчето се движи с батерии и си казват, че е вълшебно?
– Ако не знаеш, можеш да попиташ някого. Възрастните или някое дете, а те ако знаят, ще ти кажат. А ако не се сетиш да попиташ, ще се чудиш дълго време.
– Да, но понякога може да сънуваш нещо вълшебно.
– Но това е друга тема, това е темата за сънуването и не-сънуването…
Orange and Blue groups (4-5 годишни деца), All Day English Center „Wonder World“, 2008/2009 г. Как се става най-добър?!
– Аз си мисля как ще стана най-добрия футболист!
– Да помислим тогава по какво се познава, че си най-добър в нещо? Според вас най-добрия футболист например по какво се познава?
– Аз ще знам, че съм най-добрия, ако мога да ритам топката много на високо.
– За футболистите не знам. Но понякога съм най-добър, когато играя тенис. Тогава съм по-добър от тези, с които играя, и печеля.
– Тогава излиза, че най-добрите в един спорт са тези, които винаги играят така, че печелят?
– Или поне, когато не са уморени.
– Най-добрият се познава, ако видиш, че много се упражнява. Ако играеш много футбол, и ставаш добър футболист.
– А как да различим добрите и най-добрите?
– Който е по-добър от всички, той е най-добър.
– Ама ако не се е състезавал с всички, ама наистина с всички останали… Например ако се сътезаваш в бягане, може да се знае само кои си изпреварил. А има и други, от които не се знае дали си най-добър.
– Знаеш ли, аз съм най-добър в четенето на книги!
– Той чете най-правилно, затова казва, че е най-добър. От останалите деца.
– Какво си правил, за да станеш така добър в четенето?
– Учил съм се да чета. И ми е интересно.
– А как стоят нещата с ученето? Някой помага ли, докато се учим на нещо?
– Учителите! За да се научиш да четеш, първо те учат на буквите.
– Значи учителите помагат в ученето? За да ставаш все по-добър?
– И понякога родителите.
– Да. Обаче ако спортуваш, трябва да правиш упражнения. А те ти показват упражненията.
– Може и сам да си ги измисляш. Аз понякога измислям как да ритам топката.
– Значи ти си много добър в измислянето на упражнения?
– Понякога съм добър, ако съм измислил много трудно упражнение.
– Ако можеш да научиш някой как се прави нещо, значи също си много добър. За да научиш някой да чете, трябва да си много добър в четенето. Иначе той нищо няма да разбере.
– А пък аз съм най-добра в рисуването на цветя и мога да показвам как се рисуват!
– Аз ще стана най-добрия пилот!
– Аз обичам да рисувам, обаче не цветя, а роботи и ще стана най-добрия художник!
– Аз съм най-добър в тичането!…
Коментари
Публикуване на коментар