! Фб "НО ТИ ЗАЩО РЕАГИРАШ? '

 https://www.facebook.com/groups/genuinepsychotherapy/permalink/3488393908110458/?sfnsn=mo&ref=share

!! Фб "НО ТИ ЗАЩО РЕАГИРАШ? '

Някога, когато започнах дачета и изучавам психология, не можех повече да чета художествена литература. Струваше ми се нещо изфабрикувано, но с претенции да представя реално човека и неговите отношения. Мина доста време преди постепенно да мога да се върна първо към Голямата класика... А сега слушам онлайн дори аудио разказчета-еднодневки (повечето от тях) ...

Тези думи на Н.Д. Уолш" ми припомнят онази моя възхита от науката психология. Макар че, като всяко нещо, тя може да се използва и за зло.

Апропо, как да се справяме при социално бедствие? Например война или замаскирана, подмолна агресия спрямо големи групи от хора и цели общества? По отношение на индивидуалната си рефлексия и на ситуацията. Кой раздел на психологията дава отговор на тези въпроси?

"Винаги, винаги става дума за теб!
Нищо, че си мислиш, че това е другия.
Не!

Той е каквото е и прави каквото прави.
Това е неговия свят и всичко в него.

Но ти защо реагираш?
Защо си хабиш времето и енергията с критика, о(Б)съждане, завист, омраза, ревност?
Защо се опитваш да поправиш другия?
Защо се мъчиш да му наложиш своя програмен опит като най-верен път?
Защо крещиш?!
Защо нагрубяваш и обиждаш?!

Защото нещо в теб реагира.
Този човек просто дори без да знае съвсем точно отразява твоята болка, твоето критично мнение (което си е вид защита на егото),
твоите детски травми,
родови сценарии и кармични истории - теб с целия ти свят от мисловни и емоционални програми,
пораждащи действията ти.

Но програмите ли са ти господаря или ти на тях?

Стария модел на поведение е веднага да се активизираш срещу човекът, които натиска болката ти и отразява сянките ти.
С това активиране обаче почва вредата - особено над теб.
И
Не само защото губиш времето и енергията си, генерирайки негативи изживявайки го отново и отново, но и8 защото вместо да се излекува болката и да се интегрира сянката - ти слизаш още повече в ниските вибрации.

От ниските вибрации се излиза с много усилия, ако въобще има осъзнаване, че си там.
Това е начинът на страданието, в който програмите са господаря ти.

Човекът работещ над развиващо се самосъзнание ще реагира по нов начин.
Начинът на съзнанието.
Какъв е?

Ще осъзнае, че реагира и ще си спомни на самия себе си да не реагира.
Другият тук е непричом.
Другият просто е дар, за да се види какво има вътре.
Без него ти не може да видиш сенкитеи си и болките от старите програми.

След като знаеш това, ще погледнеш в себе си, вместо да губиш време и енергия в "преследване" на другия,
в доказани на мнение и във всякакви его изпълнения.
Ще видиш какво е - детски спомен, родови сценарии, карма от минали животи.
Ще разбереш от какво те боли и ще го излекуваш.
Ще видиш какво криеш в сянката и ще го осветиш.
Така светлото и тъмното в теб се интегрират.
Ставаш цял.
Ще помислиш какво си научил.
Дори ще благодариш на човека, че ти е натиснал програмните бутони.

Ти си господаря на програмите!
Тогава слизането в ниските вибрации отпада като нещо тотално излишно.

А създаден ли е новия модел като навик - животът е нов.
Смислен без загуба на време и енергия.
Твориш, енергията и времето ти са вложени градивно.
Не в "тълкуване" на образите на другите, а изграждането на свои.
Другите тогава стават вдъхновители и приятели.
Другите тогава отразяват градежа, а не болките.
Съвсем просто.

Н.Д. Уолш