Философията може да научи децата на това, което Google не може
Във времена, в които автомобилите вече могат да се управляват сами, а по телефона можеш да ръководиш банкирането си или да си поръчаш каквото поискаш, повечето хора започват да осъзнават, че роботизацията на повечето човешки дейности настъпва с бързи темпове. В някои случаи тя вече изцяло е част от живота на хората.
През 2013 г. икономисти от училище в британския град Оксфорд дори изчислиха, че през следващите 20 години повече от половината работни места по света ще бъдат заменени от интелигентни технологии, пише в свой анализ британското издание "Гардиън".
Независимо дали харесваме машинизирането на човешките дейности, ще е глупаво да се отрече, че днешните ученици ще си търсят работа след години в една изцяло нова и различна обстановка. Едно от предположенията за бъдещата работна среда е, че много от професиите, свързани с администрацията, ще бъдат изцяло дигитализирани. Така чиновници почти няма да има. Това се отнася и за работещите в сферата на индустрията и занимаващите се с физически труд.
Тук идва и въпросът как училищата ще подготвят своите възпитаници за задаващата се дигитална ера. Удвояването на инвестициите в наука, технологии, инженерство и математика, които са основните направления на сегашното виждане за развитие на света, няма да решат проблема. Просто и те ще достигнат до своя т.нар. творчески край.
В близко бъдеще напускащите училище ще се нуждаят от други умения. В свят, в който техническите експерти ще са под път и над път,
човечеството ще се нуждае от хора, които избират все по-непопулярни професии.
Ще са нужни хора, на които да се задават въпроси, чиито отговори не присъстват в Google. Въпроси като: Какви са последствията от машинната автоматизация? Какви са политическите последствия от масовата безработица? Как трябва да се разпределят материалните богатства в едно дигитално общество? Обществото след някоя и друга годна ще трябва да бъде по-философски настроено към света. И на фона на политическата несигурност във Великобритания през 2016 г. президентът на Ирландия Майкъл Хигинс пръв направи крачка в тази насока.
"Изучаването на философия е едно от най-силните оръжия, които може да дадем на учениците
за да действат като свободни и отговорни субекти в един все по-сложен и несигурен свят. Вкарването на философията в класните стаи предлага път към хуманистична и жизнена демократична култура", заяви Хигинс през ноември.
През 2013 г., докато Ирландия се бори с последствията от икономическата криза, президентът на страната призова за дебат да се прецени кое е най-важно за бъдещето на островната държава. Резултатът от него беше, че за първи път в ирландските училища започна изучаването на философия. Тя е част от учебната програма на децата между 12- и 16-годишна възраст, като целта е съвсем скоро
да навлезе в обучението и на най-малките ученици.
Президентът Хигинс най-вероятно е бил повлиян от жена си Сабина, която е завършила философия. Въпреки това той показва едно мислене за бъдещето. Мислене за това в какъв свят ще живеят внуците му. Трябва да се отбележи още, че и много учители приемат предмета като безполезен. Самите философи пък също остават встрани и някак си се затварят вътре в себе си. Ако учителите се нуждаят да помъдреят малко повече и да приемат предмета философия като нещо нормално за обучение, философите трябва да надскочат себе си и да обяснят колко важна е тя за света.
Мисленето и желанието да разбереш заобикалящия те свят не идва просто ей така. Философията не представлява интерес за много хора, както секса и клюките.
"Повечето хора по-скоро биха умрели, отколкото да мислят. И много го правят",
заяви философът Бертранд Ръсел.
"Всички хора имат капацитет да се занимават с философия, но това изисква постоянно обучение и културна толерантност. Както в науката всичко започва с изграждането на основата и след това надграждаме над нея, то така и във философията трябва да се направят първите стъпки за бъдещото ѝ развитие", добавя американският философ Робърт Маккоули.
Философията е сложна наука. Тя изисква от нас да преодолеем личните си пристрастия по всички теми. Изисква още да се води толерантен диалог, да се изслушват всички гледни точки и да се прецени коя от тях е най-точно. Философията помага както на децата, така и на възрастните, да си задават сами по-сложни въпроси и да търсят отговорите им, които ги няма в Google или в социалните мрежи. И може би най-важното за тази наука – тя
поставя винаги на преден план идеите и мисленето, а не егото.
Точно заради това философията трябва да бъде вградена не само в училищната среда, но и в цялото общество. Как ще стане това обаче и дали изобщо ще се случи, предстои да видим.
Философията няма да върне работата на хилядите хора, които ще бъдат заменени от машини. Тя не е и панацея за настоящите и бъдещи проблеми на света. Но може да изгради в един човек имунитет срещу несгодите, които му се случват. Изучаването ѝ обаче може да накара малките деца да мислят за света, в който живеят и от малки да възприемат по-мъдро всичко заобикалящо ги.
posted from Bloggeroid
Коментари
Публикуване на коментар