Секцията по ономастика в Института за български език на БАН провежда изследвания за именуването на новородените у нас, което разкрива какви са модните тенденции при избора на лично име
Секцията по ономастика в Института за български език на БАН провежда изследвания за именуването на новородените у нас, което разкрива какви са модните тенденции при избора на лично име
И на мен ми направи впечатление тази мода на англосаксонски имена или поангличанчени версии и е ясно, че ако Паисий беше свидетел на имената на българите днес, би написал нещо от рода на: "О, неразумни и юроде, поради що се срамиш да наречеш децата си с болгарски имена...". Но май открай време са се следвали културните модели на водещите нации и култури. Може би в днешно време залитането е още по-силно поради глобализацията.
Този абзац от статията ме впечатли най-вече: "Българските имена и имената, които носят българите са две различни неща. Ако говорим за българските имена, от народната традиция, те стават екзотични, срещат се само в единични случаи, напр.: Батул, Богоя, Боил, Бончо, Борей, Величко, Велко, Вихрен, Вихър, Делчо, Денко, Дико, Еньо, Жеко, Запрян, Любчо, Милчо, Панчо, Пенчо, Раден, Райчо, Стойне, Трайко, Цвятко. Това са лични имена, които сега имат само по една референция. Едва ли техният брой ще се увеличава в бъдеще."
Всъщност много от горепосочените тук като традиционни български имена също са по-гальовни модификации на по-стари традиционни, напр. Делчо е тръгнало от някой пра-пра-дядо Дело или Делян, Милчо - от Мило или Милан, Панчо и Пенчо - от Пано или Пено, Цвятко - от Цвето или Цветан... Преди повече от 3 десетилетия, когато една от първите ми работи бе в Държавен архив - Бургас, един архивист-историк беше извлякъл имена от османските архиви, съхранявани в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", за села от Бургаския край от 17 век или може и да беше по-рано - 16 или 15 век -,, и там имаше повече такива като Слав, Рад, Стан... Също така бащиното име в тези списъци, които преписвах на машина тогава, не завършваха на -ов, например Стлав Рад, Рад Стан и т.н. Не помня да е имало трето име - възможно е тогава да е нямало фамилни имена или пък да е имало нещо като родови/семейни прякори... Май имам бегъл спомен да съм срещала някъде последното, но наистина не помня дали бе в същия този архив или другаде.
Сиреч става дума за две различни неща: от една страна модификация на български/славянски и може би също митологични/от християнската религия имена, и от друга страна - приемането и модификацията на небългарски и неславянски.
На мен лично имена от рода на Слав, Рад, Стан, Ян и Батул, Богоя, Боил, Борей, Вихрен, Вихър, Дико, Еньо, Жеко, Запрян... ми харесват повече. Не харесвам галените модификации на старите славяно-български имена с К и Ч (ДонЧо, ПенКо, ДенКа...). Галените варианти с Ц като ЕлиЦа или ДениЦа, което е по-характерно колкото по на запад се отива на Балканите, повече ми допадат. Както се вижда от края на статията, по-кратките имена или съкращаването на дългите било и световна тенденция.
Всъщност, тъй като е ясно, че родителите често си харесват имена, на които са попаднали някак си, нищо не пречи да им се предлага някаква статистика и списък с български имена, включително горепосочените, без това да ги задължава да си изберат от списъка.
Например статистика за най-честите имена по година за последните няколко години, например 5, и списък с български имена.
И на мен ми направи впечатление тази мода на англосаксонски имена или поангличанчени версии и е ясно, че ако Паисий беше свидетел на имената на българите днес, би написал нещо от рода на: "О, неразумни и юроде, поради що се срамиш да наречеш децата си с болгарски имена...". Но май открай време са се следвали културните модели на водещите нации и култури. Може би в днешно време залитането е още по-силно поради глобализацията.
Този абзац от статията ме впечатли най-вече: "Българските имена и имената, които носят българите са две различни неща. Ако говорим за българските имена, от народната традиция, те стават екзотични, срещат се само в единични случаи, напр.: Батул, Богоя, Боил, Бончо, Борей, Величко, Велко, Вихрен, Вихър, Делчо, Денко, Дико, Еньо, Жеко, Запрян, Любчо, Милчо, Панчо, Пенчо, Раден, Райчо, Стойне, Трайко, Цвятко. Това са лични имена, които сега имат само по една референция. Едва ли техният брой ще се увеличава в бъдеще."
Всъщност много от горепосочените тук като традиционни български имена също са по-гальовни модификации на по-стари традиционни, напр. Делчо е тръгнало от някой пра-пра-дядо Дело или Делян, Милчо - от Мило или Милан, Панчо и Пенчо - от Пано или Пено, Цвятко - от Цвето или Цветан... Преди повече от 3 десетилетия, когато една от първите ми работи бе в Държавен архив - Бургас, един архивист-историк беше извлякъл имена от османските архиви, съхранявани в Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", за села от Бургаския край от 17 век или може и да беше по-рано - 16 или 15 век -,, и там имаше повече такива като Слав, Рад, Стан... Също така бащиното име в тези списъци, които преписвах на машина тогава, не завършваха на -ов, например Стлав Рад, Рад Стан и т.н. Не помня да е имало трето име - възможно е тогава да е нямало фамилни имена или пък да е имало нещо като родови/семейни прякори... Май имам бегъл спомен да съм срещала някъде последното, но наистина не помня дали бе в същия този архив или другаде.
Сиреч става дума за две различни неща: от една страна модификация на български/славянски и може би също митологични/от християнската религия имена, и от друга страна - приемането и модификацията на небългарски и неславянски.
На мен лично имена от рода на Слав, Рад, Стан, Ян и Батул, Богоя, Боил, Борей, Вихрен, Вихър, Дико, Еньо, Жеко, Запрян... ми харесват повече. Не харесвам галените модификации на старите славяно-български имена с К и Ч (ДонЧо, ПенКо, ДенКа...). Галените варианти с Ц като ЕлиЦа или ДениЦа, което е по-характерно колкото по на запад се отива на Балканите, повече ми допадат. Както се вижда от края на статията, по-кратките имена или съкращаването на дългите било и световна тенденция.
Всъщност, тъй като е ясно, че родителите често си харесват имена, на които са попаднали някак си, нищо не пречи да им се предлага някаква статистика и списък с български имена, включително горепосочените, без това да ги задължава да си изберат от списъка.
Например статистика за най-честите имена по година за последните няколко години, например 5, и списък с български имена.
Коментари
Публикуване на коментар