Български народни вярвания и митология

Български народни вярвания и митология




1.астрономия и светоустройство

В традиционните български представи преобладава библейското схващане за сътворението на света. Почти повсеместно е схващането, че има небе, което е от твърда материя и над него живеят господ, светците, ангелите и мъртвите праведни души. Небето опира земята някъде на края на света.

Според апокрифните предания звездите и слънцето са направени от кални топки, с които си играл Исус Христос, като звездите са равни на броя на хората на земята.

Луната е наричана месечина, а в Северозападна България и свещ. Според най-известното определение тя „върви по небето” „по пътя на слънцето”. Някога луната светела много по-силно от слънцето, но една жена я ядосала или замърсила и луната се издигнала високо.

Покрай многобройните представи за слънцето най-разпространено е вярването, че то е живо същества, най-вече човек (момък) и има всички човешки нужди. С много си очи слънцето гледа навсякъде и помага на хората.

            Най-разпространени за създаването на земята са библейско-апокрифните легенди, в които е отредено място и за дявола- веществото, от което е създадена земята, е взето от дъното или пяната на морето. Земята е „плоска като тепсия” и „има два края”- при изгрева и при залеза на слънцето. Земята плува в безкрайно море и е стегната от змия като с обръч, за да не се пукне. Големината и е необхватна за човека и може да се извърви за определен брой години (129,100, 80 и т.н.). Има вярвания, че земята е подпряна на стълб или се поддържа от вол, бик, ламя или дори от самия господ.

2.метеорология и природа

Облаците според народните вярвания съдържат близки до действителността съставки- пара, мъгла, дим, дъжд.  Приема се съща, че облаците са пара, излизаща от устата на хала или ламя.

Рационални са и представите за мъглата, росата и сланата. Вярва се, че произлизат от парите, излизащи от земята, но има вярвания, че сланата и росата „падат” от небето.

При градушката се наблюдават различни обяснения- често тя се смята да е във властта на хали или на светци, които я приготвят. Вярва се,че се прави и от умрелите удавници, самоубийци или незаконородени деца. Градушката се складира в далечни долове, езера и др., а оттам се издига до облаците от хали, лами и орли.

Сравнително реални са опитите за предсказване на времето.

 Познанията по отношение на растенията са ограничени само до растенията в най-близката околност. Те са много подробни. По-малко са познанията за тревистите растения, означавани само с билки, бурени и цветя. Доброто познаване на растенията и техните качества дава възможност на българите да ги употребяват в народната медицина.

3.магия и култ

Един от най-ранните начини на отношението на човека към външния свят е основан на представата, че всички неща в него се влияят едно от друго при определени условия.

Схващането, че нещата в природата си взаимодействат и при мисленото им съпоставяне, от днешна гледна точка е нерационално и се означава като магично. Този метод се наблюдава почти повсеместно в българския народен традиционен бит. Чести са постъпките, при които агентът, т.е., действащият предмет, е реален. Но неговото действие е отправено към нереален обект. Например с измиване на ръцете се измива умирачката след погребение, в гвоздеи върху мястото, където е лежал умрелият се заковава умирачката и др. Тези действия са междинен етап, т.нар. субмагичен между рационалното действие е същинската магия. Тя е изградена изцяло върху нереалности- пренасят се субективно определени особености на даден предмет.

Магията се състои в едновременно извършване на действие и изказване на намерение или пожелание. Словесната страна е известна като баене, басенка и др.

Извършването на магия става при особени условия- при някои магии изпълнителят трябва да е гол или разголен, действието трябва да става на „гладно сърце”, при строго мълчание, скрито от хорски погледи, при особено облекло и др. По отношение на текста при баенето се пази тайна. Вярва се, че веднъж научени от друг, словата губят силата си. Те се предават само на близък човек.

Подобни на магиите са словесните пожелания, които според смисъла си са  благословии, поздравления, благопожелания, клетви, злоречия, псувни.

            При култа, за разлика от магията, има подчинение към известни явления или същества в природата. Това подчинение намира израз в строене на храмове, угаждане, принасяне на жертви, молитви, възхвали,песни и др. Култът в същината си е израз на религия.

            След покръстването си през ІХ в.българите изповядват официално християнската религия по източноправославен обред. Въвеждането на християнство е съпроводено с много насилия. В култа на българската църква се допуска или налага известна търпимост на по-стари религиозни форми и на самобитния прояви. Това намира отражение в целия традиционен бит- празници, семейни обичаи, вярвания и др.

            Християнската религиозност на българите е особено силна през миналите векове. За това може да се съди по многобройните манастири и параклиси из страната.

            Видно място в югозападните български краища заема култът към домашния демон покровител, който се изразява само в принасяне на курбан на огнището при настаняване в нова къща. На почит са и покровителите на заровени съкровища.

            Отклонение от християнския култ е и почитането на стари дървета, израсли по оброчища, по синори на селски землища, пред извори и кладенци.Тези дървета се смятат за свещени и никой не ги сече. Вярва се ,че който посегне на тях, ще пострада.

            Макар и да имат различен подход към външния свят, магията и култът в много случаи не могат да се разграничат. Така се обяснява е смесването на молитви с магически елементи в църковната практика.

4.теология, митология и демонология

Понятието за бог при българите е равносилно на господ и е под влиянието на библията. Представата за господ е оформена от иконографията- стар човек с голяма бяла брада, облечен в ненародно облекло и без шапка. Наречен е и дядо господ. Вярва се, че той е всемогъщ и всезнаещ, направил е света и е крайно справедлив. Намира се на небето в рая и всичко вижда. Някога той ходел по земята, но никой не го познавал, защото се представял за обикновен старец.

Почти същата е и представата за евангелската троичност на бога. За народа Света Троица е еднинично име.

Вярата и надеждите се отправят най-силно към бога- молитвите са преди всичко към него, курбаните винаги са „приети” от господа.

Ангелите са прислужници на господа, а представите за тях са съгласно библията. Ангелите са покровители на хората и всеки човек има свой ангел-пазител.

Светците са обикновено богоугодници, мъченици за учението на Христос, апостоли или по-стари библейски пророци- св. Марка, св. Лука и др. Култът към тях се изразява в страхопочитание, съпроводено със съответни молитви и жертвоприношения в определени дни.

Вярата в светците е много силна, а многообразието на култа към отделните светци излиза извън рамките на църковността и съдържа следи от предхристиянски култове.

В народния пантеон няма следи от праславянски божества и вярвания. Те са напълно изгубени. Могат да се посочат дребни следи- Перун е превъплътен в названието на цветето перунка, на Пирин и др.


В българската народна традиция има вярвания за свръхестествени същества. Те са митични същества без култ, които са свързани с природата. Ако човек ги срещне, те са или приятелски, или враждебно настроени. При враждебните същества те се уеднаквяват с демоните. Такива същества са например самодивите и самовилите. Те се представят като привлекателни девойки, а силата им е в облеклото. Ако то им се отнеме, те стават подчинени на човека.  Вярва се, че самовилите създават ветровете, подпомагани от кръстат орел. Обикновено самодивите се появяват през пролетта и лятото.

Ламята е женско същество с вид на грамадно влечуго и кучешка глава. Устата е с размери да може да глътне човек или добитък. Има големи ципести криле, а тялото и е покрито с жълти люспи. Честа е представа за ламя с три или девет глави. Някои юнаци се бият с лами, като най-често се споменава св. Георги.

Враговете на ламите и халите са змейовете, млади мъжки същества в човешки образ, с опашка и криле под мишниците. Долната част на тялото им е покрита с лъскави люспи. Обитават непристъпни гори и пещери. Има и змеици. Общо са настроени приятелски към хората.

Има и по-демонични същества с враждебно към човека отношение.

Орисниците са три женски същества, които ходят заедно по земята, посещават домовете с новородени деца и определят тяхната съдба. Това се случва в третата след раждането нощ. Обитават края на света при слънцето.

Болестите са се смятали за демонични същества, които са изпратени от бога, за да наказват хората за грехове или да събират хора за манастирите на господа.

Чумата е стара, грозна жена с дълги и несресани коси. Носи списък на хората, които трябва да удари. Удрянето става със стрели. Според друга представа тя отсича гласи с коса.

Шарката е представена от три сестри. Нападат децата, които прекарват леко болестта.

Демоничното същество, което обитава къщата, носи названието стопан. Най-често той е представян като змия или смок, но обикновено не убива. Къщният стопанин се появява в човешки вид в критични моменти. Живее под огнището или под прага. Покровител е на къщата и на благоденствието на семейството. Веднъж в годината му се устройва угощение.

На много места съществува вярването в караконджула.

Друг отрицателно настроен към хората митичен образ е дяволът, който съвпада с образа от библията. Вампирът се смята че е уплътнената душа на умрял човек, умрял от язва или престарялост. Излиза нощем, ходи по тавани, измъчва близките си, язди конете и другия добитък. Той се страхува от водата. Гроб на вампирясал човек се разпознава ако е хлътнал и има дупка. При това положение се разравя гроба и се пробива трупът с нагорещен кол. Неунищоженият вампир върлува до 40 дена след смъртта.

Най-ниско  в народната митология са бродниците. Това са определени жени от селото, които поради общуване с  духове се превръщат в полудемонични същества и се занимават със зловредна магия. С нея те отмъщават на неприятни за тях хора. Вещите са преследвани от църковните проповедници

В митичният български народен свят има още много същества, чиито прояви не са характерни. Те плашат хората. Такива са например различните вихри.
« Последна редакция: Февруари 28, 2013, 16:06:18 от Hatshepsut »

...