Шимпанзетата бонобо са се самоопитомили

http://www.znania.tv/?p=18277

Шимпанзетата бонобо са се самоопитомили

Обикновеното шимпанзе и шимпанзето-бонобо са съвсем близки родственици, но въпреки това са поразително различни по характер. Изследователи предполагат, че забележимо по-мекия нрав на бонобо се е сформирал благодарение на процеси, сравними с одомашняването и опитомяването от човека на дивите животни.
Бонобо vs шимпанзе

Това е известен сред учените еволюционен парадокс, свързан с най-близките родственици на човека — шимпанзетата. Обикновеното шимпанзе и шимпанзето бонобо се различават по външен вид, а още по-силни са различията в поведението им. Обикновените шимпанзета са агресивни примати, за които конфликтите и спречкванията са нещо обичайно. Бонобо от своя страна са своеобразни«деца на цветята» сред приматите и въобще сред животните. Те са миролюбиви, обожават играта и в буквален смисъл предпочитат да се занимават с любов, а не с война: първите европеци, открили и наблюдавали бонобо, били шокирани от разнообразието и интензивността на сексуалния им живот.

Еволюционните пътища на бонобо и обикновеното шимпанзе са се разделили преди 1-2 милиона години, и зоолозите и досега недоумяват, какво се е случило през това време, за да се стигне до такива фрапиращи различия във „възгледите им” за живота. Брайън Хеър от Университета Дюк, САЩ предлага остроумна хипотеза, която дава обяснение на странния характер на бонобо. Тези шимпанзета се отличават от агресивните си роднини не само с поведението, но и по редица анатомични черти. Черепът на бонобо е по-малък, лицето също, имат по-къси кучешки зъби, както и обезцветени участъци по козината, а и различията между половете не са толкова силно изразени.

Хеър и колегите му обърнали внимание на това, че такива признаци са характерни за одомашнените животни.
Когато човекът започнал да опитомява бъдещите си «четириноги приятели», той подбирал от всяко поколение тези, които се отличавали с най-незаплашителна външност и с мек характер. Като скорошен пример за такова одомашняване изследователите привеждат историята на домашната сребриста лисица, чието опитомяване започва през 50-те години на ХХ век Димитрий Беляев. След двадесет поколения черепът на лисицата се смалил, опашката се променила, ушите увиснали, правейки животните да заприличат на дружелюбни дворни кучета. Характерът на животното също претърпял промени: при приближаване на човек лисиците вече не ръмжат застрашително, а махат с опашки. Експериментът показал, че одомашняването предизвиква появата на редица признаци, които отличават дивите видове от питомните.

А именно такива признаци отличават бонобо от обикновеното шимпанзе.

Но какво би подтикнало бонобо към такова «самоодомашняване»? В статията си, публикувана в списание Animal Behaviour, изследователите предлагат следната схема за развитие на събитията. Някъде в периода между един и два милиона години назад във времето, река Конго разделила две популации шимпанзета. Маймуните не могат да плуват, така че между тях застанало непреодолимо географско препятствие. Северните шимпанзета се оказали на една територия с горилите, с които трябвало да се конкурират за територия и ресурси. А това никак не способствало за смекчаване на характера, като агресивността, насочена към външния свят се отразявала и вътре в общността. Взаимоотношенията между обикновените шимпанзета се изграждат на основата на подчинението – самката се подчинява на самеца, едното стадо – на друго, по-силно.

От своя страна, южните шимпанзета се оказали на територия, където имало много храна и никакви конкуренти. Тъй като нямало с кого да воюват, те можели да си позволят по-тесни и дружески връзки помежду си. И докато северните женски избирали по-силните самци, водейки се от инстинкта за оцеляване във враждебната среда, то южните им роднини от нежния пол били избавени от нуждата от подобен избор и можели спокойно да претворят в живота мечтата за идеален самец – мек, дружелюбен и т.н.

Одомашняването прави животните по-малко агресивни и удължава времето на тяхното съзряване. Освен измененията във външния вид, животните са по-склонни към социални контакти и по-открити в общуването. Интензивността на социалните връзки води до по-голямо разнообразие в поведението, което се изразява в игри, взаимни грижи, брачни ритуали и под. Всичко това може да се открие при бонобо. Може да се каже, че тяхното самоопитомяване се е случило поради благоприятно стечение на обстоятелствата, избавило ги от жестоката конкуренция за ресурси.

Хипотезата, че опитомяването може да бъде еволюционно събитие (и то без в него да има пръст човекът), е наистина оригинална и примамлива. Но и самите изследователи признават, че относно произхода на шимпанзето съществува и друга гледна точка, според която обикновеното шимпанзе е произлязло от бонобо. Ако това е така, то трябва да се обясни, защо обикновените шимпанзета са «подивели». От друга страна, «хипотезата за самоодомашняването» има нужда от повече примери, тоест теорията трябва да важи за повече видове животни. На учените остава само да търсят такива самоопитомени видове и да се надяват, че следващи изследвания на гените и поведението на шимпанзето ще потвърдят тази остроумна, макар и доста смела хипотеза.
Източник: Scientific American.