Народни обичаи и български поверия ~ PranaAna

Народни обичаи и български поверия ~ PranaAna

Докато празника Halloween в момента е известен с обличането на костюми, с тиквите и свещи, то значение на празника от стари времена е много по-различно и свързано не толкова с маскарад, а със смирението, благодарността и почитта. Вероятно е да попитате защо. Нека отправим поглед към далечни страни и да видим защо...

Halloween се празнува на 31 октомври в много страни по света. Докато в съвремието той е силно комерсиален, то ако погледнем към келтската традиция, този ден е познат катоAllhollowtide. Вярването гласи, че през този период душите на покойните ни предци са най-активни- датите са от 31 октовмри до 2 ноември. Това са дните на които можем да почетем нашите предци да измолим тяхната благословия и закрила. Това гласи келтската традиция. Това вярване остава такова да момента на повлияването му от християнството, когато този традиция се запазва под формата на почитане на светии и душите на предците.

В Мексико например това е също ден за почитане на душите на мъртвите- отново на 01 ноември. Те вярват, е ако тъжим и помним тези хора “тежки мисли и чувства”, това им пречи и разстройва техните души. Затова вместо да скърбят Мексиканците вярват, е тази връзка трябва да се почете като се празнува с изобилна храна, танци и много веселие, като така се празнува и живата и смъртта. Така чрез тази традиция се обединяват в празника двата света на живите и мъртвите, чрез веселието и изобилието. Мексиканците вярват, че така почитат и влиянието на предците върху живот им. Затова се правят и олтари, на които се оставя храна и дарове.

Същата традиция е известна и популярна и на далечните от нас Филипини. Тя се наричаAraw ng mga Patay. Датата на празника е 01 ноември. Това е времето за спомняне на починали приятели и членове на семейството, като се отправят молитви и се пеят песни. Предварително се почистват гробовете и празника протича около тях. Мъртвите са включени в празника като им се предлагат храна и молитви.

Mahalaya Amavasya (Pitru Paksha), това е наименованието на същия празник, но в Индия, където на празника се почит мъртвите предшественици. Индийците върват, е живите дължат много на своите предци. Защото чрез техните познания, умения които са предали на живите, е възможно последните да продължат по пътя си и да живеят и да се развиват, да продължат цикъла на Живота. Предлагането на храна е начин да благодарят на предците за техния принос, а празненството продължава под формата на фестивал във всяка общност.

Chuseok or the Harvest Moon Festival, е традиционно честване и ваканция в Южна Корея, празника съвпада с 15-тия ден от осмия месец на лунния календар. Този празник е посветен основно на сезона на добрата реколта, и е традиционна практика да се пътува до родното място и да се почетат предците. По време на завръщането гробовете на предците се почистват и украсяват. Със специална закуска и възпоменателна молитва се благодари за помощта и наставленията, която предците дават на своите живи наследници.

Почитта към предците

По-старите народи както и култури от целия свят честват този ден по един или друг начин. Често много примитивни култури търсят закрила и съвет, помощ от своите предци при това в ежедневни ритуали. Това е така, защото без нашите предци никой от нас не би съществувал сега. Нашите предци държат ключа голяма мъдрост, която са усвоили през техния живот преди ние да се появим, и ние можем да ги призовем да ни водят и съветват. Този вид честване е най-важната част от честванията на празника защото така ние се свързваме с циклите на живота и смъртта. В нашето ежедневие е лесно да забравим и трудно да приемем, че смъртта е естествена част от този цикъл, а непрекъснатите опити на науката ни отдалечават от разбирането за този цикъл и засилват страха от смъртта, като не я поставят като част от природните и духовни закони.

А как е в България?

Много отдавна още преди да се родим ние или нашите родители, както и техните такива в страната ни са се чествали дните на предците. Да си припомним кой са тези празници? На 31 ноември е Задушница (събота). Празникът съвпада с традициите на споменатите горе народи. Това е последната задушница за годината и се нарича Голяма задушница. Какво се прави на този ден?

Архангеловата задушница наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше е една от трите най-големи.

Отбелязва се в първата събота преди Архангеловден - защото събота е отредена за ден на покойниците.

Във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави Обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещ.

На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливалаа гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - правило се три кръга по края на гроба. В църквата пък се прави богослужение с молитви за починалите.

Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите. Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята - добродетелите на починалия.

На Архангелова задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България. На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между, които такива любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се изсипва на земята и споменаваме починалите с думите "Бог да прости". Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперудка да жужи около тебе на този ден, значи е душата на покойника. Правят се помени или наричани още раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове,дори непознати.

В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното - за спомен на Христовата жертва за нас.



Превод: By Sonny Lawrence D. Alea и интернет