Christopher Emdin: Teach teachers how to create magic | Talk Video | TED.com
Christopher Emdin: Teach teachers how to create magic | Talk Video | TED.com
КОМЕНТАР:
Преди да съм гледала видеото, само въвеждащите думи към него ме наведоха на няколко размишления и може би инсайт. Мисля си, наистина ли единственият начин учител да привлече вниманието на учениците в клас е да изнесе представление, да бъде артист, дори да се прави на палячо... Не че има нещо лошо в ролята и играта на палячото (и те са артисти), но нима ученето наистина не може без това?
Не, може без това. Но когато учещите са събрани в (сравнително големи) групи както децата в класовете, те са като зрители, като публика на представление. И им е нужно представление. Няма как да бъдат занимавани другояче май. И дори и съвременните ИКТ не могат да променят това.
Мислех си също, че аз напоследък предпочитам индивидуалното учене и не ми харесва да работя с групи, дори и с много малки. И всъщност май не ми се удава. Може би заради това? Ученето става някак си естествено, скучновато дори, гледано отстрани... Както човек учи нещо сам, но подпомаган от по-опитен и знаещ в материята, донякъде воден или напътстван, или съветван... Както детето учи в семейството, подпомагано от родителите. Става дума за елементарните битови неща, а също и за говоренето, комуникацията...
Вероятно, ако ще се учи в група, представям си го като индивидуално учене в помещение, където учещите са събрани заедно на едно място, но всеки си има индивидуална програма и активности, "проекти"... Така си представям Монтесори и вероятно други от този род. Аз не съм го правила още. Още по-малко съм правила ученето от "майстор" или "коучинг". Всъщност вероятно имам още самата аз да уча, за да постигна това в нещо. Но би било интересно да го изпробвам.
А сега ще опитам да гледам видеото.
КОМЕНТАР:
Преди да съм гледала видеото, само въвеждащите думи към него ме наведоха на няколко размишления и може би инсайт. Мисля си, наистина ли единственият начин учител да привлече вниманието на учениците в клас е да изнесе представление, да бъде артист, дори да се прави на палячо... Не че има нещо лошо в ролята и играта на палячото (и те са артисти), но нима ученето наистина не може без това?
Не, може без това. Но когато учещите са събрани в (сравнително големи) групи както децата в класовете, те са като зрители, като публика на представление. И им е нужно представление. Няма как да бъдат занимавани другояче май. И дори и съвременните ИКТ не могат да променят това.
Мислех си също, че аз напоследък предпочитам индивидуалното учене и не ми харесва да работя с групи, дори и с много малки. И всъщност май не ми се удава. Може би заради това? Ученето става някак си естествено, скучновато дори, гледано отстрани... Както човек учи нещо сам, но подпомаган от по-опитен и знаещ в материята, донякъде воден или напътстван, или съветван... Както детето учи в семейството, подпомагано от родителите. Става дума за елементарните битови неща, а също и за говоренето, комуникацията...
Вероятно, ако ще се учи в група, представям си го като индивидуално учене в помещение, където учещите са събрани заедно на едно място, но всеки си има индивидуална програма и активности, "проекти"... Така си представям Монтесори и вероятно други от този род. Аз не съм го правила още. Още по-малко съм правила ученето от "майстор" или "коучинг". Всъщност вероятно имам още самата аз да уча, за да постигна това в нещо. Но би било интересно да го изпробвам.
А сега ще опитам да гледам видеото.
Коментари
Публикуване на коментар