infotourism.net - Ще позлатяват Мадарския конник?

infotourism.net - Ще позлатяват Мадарския конник?

КОМЕНТАР: Стара статия от 2009 с нов коментар от stoilov.s@hotmail.com. Ето го:

Анонимен | 15.02.2013 08:50

"Дългогодишните проучвания на древната българска история‚ представени в книгата ми ”Нарекоха се българи”‚ София‚ 2011‚ ISBN 978-954-9447-83-5‚ Стоил Трайков Стоилов‚ която може да бъде намерена в книжарица ”Български книжици” на ул Раковски‚ при ’Кристал”‚ отхвърлят характерът на ловно-триумфална сцена за изображението на Мадарския конник. В действителност на паметника Мадарски конник е изобразена жена и тя е древна царица‚ аскет-пътешественик и е била почитана като богиня. Проучването показа‚ че всички български племена са от районите на днешните Афганистан‚ Пакистан и Северозападна Индия. Царското племе Оногондури е от поречието на река Кабул‚ от древната държава Гандхара (Гандара). Населявали са я древни индоарийски племена‚ Сака‚ гръко-македонците на Александър Македонски‚ Бахлики‚ и др. През средата на IV век там се населват и племената Хионити (Оионо). През 515 г. Белите хуни на Михиракула побеждават Гандхара (Гандара › Гондур) в битките и цялото й население се изселва на запад под името Оно_гондури. Оногондурите са царското племе на кан Кубрат от рода Дуло и на сина му кан Аспарух‚ който ги довежда на юг от Дунава. В 715 година много успешният булгарски кан Тервел разпорежда в чест на 200 годишнината от изселването и в памет на загиналите да бъде изсечен паметника Мадарски Конник. На него е изобразена древна княгиня от Гандхара на име Гандхари. Тя се оженва за цар Дхритарсхтра и става царица на най-голямата арийска държава Куру в Индия. Царят бил млад‚ хубав‚ но сляп. От обич и за да бъде съпричастна и наравно с него в битието‚ младата царица Гандхари превързала очите си и така живяла цял живот. Във великата война Махабхарата на индоарийците нейните синове от рода Каурава воювали с братовчедите си от рода Панду (Пандава). Повечето от синовете й загинали в 18 дневните битки. Тя заедно със слепия цар и майката Кунти на враговете на синовете й Пандава се оттеглила в гората и станала аскет и пътник-странник. Загинали мъченически в горски пожар. И слепият цар и тя били почитани като божества. Тя е изобразена като божество‚ защитаващо вярата‚ и като лично божество Yidam. Изображението на божеството Гандхари се е слагало около пещери с храмове. По време на преселението българите са вярвали в будизма и шайвизма и то в тантристката им форма с почитане предимно на женски божества. Царица Гандхари е изобразена на скалите над Мадара с превръзка на очите‚ така както е било в живота й. На превръзката има най-вероятно медальон на Буда-Амитабха. В дясната ръка държи вазичка с елексира на живота. Използвала се е за въвеждане на вярващите в реигията. През ръката има провесени вейки от върба или житни класове за разпръскване на елексира и безсмъртие. На шията на коня има кръгъл мех с отрова срещу враговете на вярата. На рамото има лък и стрели. В дясната ръка най-вероятно държи огледало. Облечена е с къса до под гърдите блуза и със сари и къса пола. Меката и малка обувка е вмъкната в голямо стреме. Лъвът е пиедестал на изображението и преносно средство за Майката богиня‚ каквато е тя. Той не е прободен‚ а копието всъщност е къса пръчка (жезъл) със ”U” завършек отгоре‚ забито в земята зад лъва. Това е жезълът ”данда”. Той е символ на мощ‚ наказание и самонаказание и по-важното е‚ че чрез него божествената космическа енергия се влива в родната страна. Кучето е символ на правдата (праведността‚ дхарма). В книгата всичко е описано доста подробно и ясно. От нея може да се разбере защо се наричаме българи‚ кои са българските племена‚ кога и от къде са се изселили и защо и много още. Целият паметник е бил покрит с специален слой червена боя/мазилка за предпазването му‚ но това е имало и символично значение за българите. Идеята на г-н и г-жа Паси за покриване на паметника е интересна‚ но бих казал‚ че това покритие трябва да стане едва след като окончателно се уточнят характера и детайлите на изображението. Точно за това изпращам горните данни. През 2015 г. ще се навършат 1500 г. от изселването в 515 г. и 1300 г. от създаването на паметника. Тези годишнини би трябвало да се честват тържествено като в Мадара се построи специален център на индоарийското‚ индо-скитско и сака население на България‚ а и за цялата българска общност от Изтона Европа като цяло. Комплексът би трябвало да включва изложбени зали‚ музеи‚ зала на славата на видните българи от древното минало‚ зала на племената и народите‚ влели се в българската нация‚ зала на религиозните вярвания‚ на народното творчество и изкуство. В района на паметника трябва да има множество паметници в естествен размер‚ отразяващи личности и сцени от древното минало . С подобно предложение вече се обърнах към основните български институции. Готов съм да съдействам според възможностите си. stoilov.s@hotmail.com СТС"