Нека започнем от човека - librev.com
Нека започнем от човека - librev.com
Стоян Гяуров
ОТНОСНО: Wassili Grossman: Leben und Schicksal. Claassen Василий Гросман: Живот и съдба. Факел експрес/Жанет 45
"...Толстой може да е бил образецът, който Гросман е следвал, но Чехов е онзи, когото цитира. През устата на един от героите си авторът обяснява защо той е така важен: „Чехов казва: нека оставим настрана Бог и всички онези големи, прогресивни идеи. Нека започнем от човека. Нека бъдем добри и отзивчиви към отделния човек – без значение дали е епископ, селянин, промишлен магнат, заточеник в Сахалин или келнер.“ Това е философията, която бива потъпкана от нацизма и комунизма. „Историята на човечеството – поучава монахът Иконников – не е борбата на доброто за преодоляване на злото. Това е опитът на един голям зъл принцип да унищожи и последния остатък от човешката доброта.“
Войната и тоталитарният терор са двете универсални злини, които си дават среща в романа на Гросман. Битката за Сталинград поражда у защитниците на града, у съветските хора изобщо смътната, оказала се измамна надежда, че след победата нещата ще се променят...
...
Изходът, който Гросман посочва, не е по силите на всеки: „Човек трябва да се бори всеки ден, всеки час за правото си да бъде човек. В тази борба не бива да има нито гордост, нито честолюбие, а само смирение. А когато в един ужасен час няма повече изход, човек не бива да се бои от смъртта, не бива да се страхува, ако иска да остане човек...“
Стоян Гяуров
ОТНОСНО: Wassili Grossman: Leben und Schicksal. Claassen Василий Гросман: Живот и съдба. Факел експрес/Жанет 45
"...Толстой може да е бил образецът, който Гросман е следвал, но Чехов е онзи, когото цитира. През устата на един от героите си авторът обяснява защо той е така важен: „Чехов казва: нека оставим настрана Бог и всички онези големи, прогресивни идеи. Нека започнем от човека. Нека бъдем добри и отзивчиви към отделния човек – без значение дали е епископ, селянин, промишлен магнат, заточеник в Сахалин или келнер.“ Това е философията, която бива потъпкана от нацизма и комунизма. „Историята на човечеството – поучава монахът Иконников – не е борбата на доброто за преодоляване на злото. Това е опитът на един голям зъл принцип да унищожи и последния остатък от човешката доброта.“
Войната и тоталитарният терор са двете универсални злини, които си дават среща в романа на Гросман. Битката за Сталинград поражда у защитниците на града, у съветските хора изобщо смътната, оказала се измамна надежда, че след победата нещата ще се променят...
...
Изходът, който Гросман посочва, не е по силите на всеки: „Човек трябва да се бори всеки ден, всеки час за правото си да бъде човек. В тази борба не бива да има нито гордост, нито честолюбие, а само смирение. А когато в един ужасен час няма повече изход, човек не бива да се бои от смъртта, не бива да се страхува, ако иска да остане човек...“
Коментари
Публикуване на коментар