Y FB споделени впечатления от лекция на Габор Мате и филм
1
FB Stefi Bozhilova:
""Само когато състраданието присъства, човек може да си позволи да се изправи срещу истината" - Габор Мате -
Вчера бях на интензивен обучителен семинар за професионалисти с водещ Габор Мате и за тези часове там изписах 12 страници и получих толкова много концентрирано знание и материал за размисъл и за работа, че все още съм отвята.
Но тук сега искам да попиша малко за емоционалната интелигентност.
Негови думи, които много силно и дълбоко ми се впечатаха бяха:
"ВИЕ ТРЯБВА ДА ИЗБЕРЕТЕ ДАЛИ ДА ПРИОРИТИЗИРАТЕ ДОБРОТО ПОВЕДЕНИЕ В ДЕЦАТА СИ ИЛИ ЕМОЦИОНАЛНОТО ИМ РАЗВИТИЕ И ОСЪЗНАТОСТ"
🏆 Под доброто поведение се визира ПРАВИЛНОТО поведение - социално приемливото, това поведение, което носи "дивиденти" - оценки, високи постижения, добро представяне на семейството пред хората, похвали, онова поведение - послушното, изпълнителното...
Парадоксът е, че при такова външно добро и правилно поведение, много рядко имаме вътрешна добра и адекватна регулация на емоциите и вътрешно осъзнаване какво се случва в нас, как да го назовем, откъде идват тези емоции и ЗАЩО.
Много често при такова въшно правилно поведение, отвътре имаме потисната една огромна наша "лоша" Сянка, която чака да я видим и прегърнем и допуснем...
Габор Мате каза, че емоциите са базата, върху която се гради интелектуалното развитие.
Че първо се развиват невронните вериги в мозъка, които отговарят за емоциите, а след това тези, които отговарят за знанието и интелекта.
Ние сме силно чувстващи, преживяващи и емоционални същества и всяко едно външно събитие, всяка една ситуация, всяко едно взаимодействие с друго човешко същество ги прекарваме през нашия вътрешен субективен емоционален свят. И за всеки той е различен, няма правила, не може да има унифицираност на емоциите и интензитета им.
🌎 Живеем в токсичен свят и съвременното общество е много далеч от нормалното еволюционно и биологично функциониране на човешкия индивид и на човешката общност.
Винаги сме живяли по групи, общности, племена, винаги сме живяли в близко взаимодействие с много много хора, човешките деца никога не са расли в изолация или изложени на влиянието само на един или двама родители, винаги са били част от група и са расли на свобода, на открито, през преживелищността на тялото, през взаимодействие с много други деца и възрастни.
Ние никога не сме живяли толкова виртуално свързани, но толкова социално и физически отделени.
Никога не сме били толкова самотни в емоционалните си преживявания.
Никога не сме били в такава физическа дистанция от околните.
Никога не сме се фиксирали толкова много в ПРАВИЛНОТО отглеждане на едно или две деца, самосиндикално, поединично, перфекционистично и идеалистично.
Чупещо и осакатяващо....
Една изключително ценна книга в това отношение, която бих препоръчала на всички родители е "В търсене на изгубеното щастие" на Джийн Лидлоф, която буквално ще ви отвори очите за това колко далеч от нормалността и от естественото живеем в момента и ето защо и бума на тревожни и депресивни разстройства на психиката.
📊 Живеем в свят, който се фокусира върху постиженията, резултатите, външното, измеримото.
Това, което може да се измери, опише, изследва и категоризира.
Да се впише в оценяваща класификация и да се степенува.
Какво се случва с вътрешното преживяване?
С различността? С чувствителността? Със сетивата?
С индивидуалните човешки психически и емоционални вътрешни потребности?
Живеем в пълна откъснатост от телата си.
Не умеем да назовем емоциите си.
Не умеем да се свържем с тях и просто да ги чувстваме.
Като родители се фокусираме върху:
- "НЕ СЕ ДРЪЖ ТАКА!" и
- "КАКВО ТИ СТАВА?" и
- "ПРЕСТАНИ ДА МЕ ИЗЛАГАШ!" и
- "СПРИ ДА РЕВЕШ, НИЩО НЕ Е СТАНАЛО!"
вместо върху
- "Как се чувстваш в момента?"
- "Разкажи ми какво се случва в тялото - усещай стомаха си, гърдите си, слънчевия си сплит, гърлото си, боли ли някъде, стегнато ли е, имаш ли напрежение?"
- "Напълно си защитен да ми кажеш какво преживяваш, никой няма да те осъди или отхвърли, сподели ми"
- "Чувствай го този гняв или тази болка, те не са лоши, не се прави, че ги няма, почувствай какво те ядоса, как се усещаше точно преди да дойде гнева? Малък, самотен, беззащитен, измамен, ощетен? Разкажи ми за това..."
💫 Габор Мате изключително много наблегна именно на това - наблюдавай емоциите си в тялото, чувствай ги, не мисли за тях, не ги анализирай, не ги осъждай, не им слагай етикети, не се опитвай веднага да ги обясниш и наместиш в кутийка в ума си. Това дава фалшиво усещане за сигурност и контрол.
Усещай ги тези емоции и ги наблюдавай и стой в тях.
Приеми ги. Назови ги. Те са посланници. Те са добре дошли.
Те ти показват къде все още те боли, къде си уязвим, показват ти вътрешни твои аспекти от личността ти, които искаш да отцепиш и които тотално не допускаш да приемеш.
Тези емоции те водят в посока цялостност, завършеност, интегралност, много по-голяма дълбочина на цялата многопластовост и многоизмерност, които имаш като човешко същество.
Съдържаш в себе си потенциал и за жертвата, и за насилника, и за агресора, и за победителя, и за наблюдателя, и за мъдреца....
Съдържаме всички тези потенциали, всички тези семенца, всички тези аспекти от роли, в които сме били или можем пак да бъдем.
И отречем ли някой свой аспект, започват да идват емоции и ситуации, които ни показват, че нещо не искаме да видим и да признаем, а там има много ресурс за нас, от който можем да черпим.
Така че върху какво ще изберем да се фокусираме, когато отглеждаме децата си и когато отглеждаме малкото дете вътре в самите себе си?
Постижения? Оценки? Резултати? Примирение? Послушност?
Вкарване в калъп с ясни предварителни очаквания и твърдо начертани рамки? Реализиране на чужди мечти и проекции?
Или ...
🌸 Емоционална осъзнатост във всеки един момент.
🌸 Връзка с тялото и процесите в него.
🌸 Уважаване на собствения ни енергиен и емоционален ресурс за действие и случване във всеки един миг.
🌸 Приемане на всичките ни неудобни и сенчести аспекти.
🌸 Допускане като приемливи и добре дошли и на болката, и на гнева, и на загубата, и на тъгата, и на слабостта.
🌸 Оставане в и уважаване на случилото се и на последствията от него, каквото и да е било то, било е валидно за нас и силно.
И мога да пиша много, но завършвам тази публикация със следните думи на Габор Мате:
"Има два начина да нараниш децата си"
- Единият е като им правиш целенасочено лоши неща - например обиди, бой, унижение, мачкане, неглижиране.
- Другият е като не им правиш лоши неща, но и не им даваш това, от което едно човешко същество има най-голяма нужда - любов, разбиране, приемане, състрадание, пространство, валидация, подкрепа."
И както много пъти съм казвала - няма идеални родители, няма деца без травми, няма перфектни хора, травмите са нужни и важни за нашето израстване, но можем да се опитаме да създадем емоционално интелигентни и адекватни хора, които са наясно какво се случва в самите тях и в телата си и които слушат тялото си, което никога не лъже и да им помогнем по-малко да стоят в ума и да се стремят към постижения и високи оценявания, и повече да чувстват и преживяват спонтанност и автентичност и свързаност със себе си."
2
FB Nedelia Stonova:
"Имах шанса и щастието да се докосна до един уникален човек.
Д-р Габор Мате.
Умен. Човечен, милостив, състрадателен.
Респект!
Терапевт с изключително проницателен и задълбочен поглед върху връзката ум-дух-тяло.
Д-р Габор Мате е канадски лекар с дългогодишен опит в сферата на неврология, психиатрия, палиативна медицина и лечение на зависимости.
Има над 40-годишен световен изследователски и клиничен опит. Автор е на международни бестселъри, публикувани на 25 езика. Общият тираж на книгите му надхвърля 1 милион.
За изключителната си работа той е удостоен с Ордена на Канада – най-високото гражданско отличие на страната.
Какво си мисля след срещата с него?
Светът се развива с темпове измервани в секунди, а ние правим малки крачки, които отнемат години, и то за осъзнаването на очевидни неща – като например разбирането, че когато някой страда, той няма нужда от порицание, назидание, дамгосване или публично унижение. Той има нужда от онова мъничко нещо, наречено любов, защото любовта има най-невероятния лечебен потенциал на света!
Любовта има такъв потенциал, какъвто нито селективните инхибитори на реабсорбцията на серотонин имат, нито опиоидните агонисти.
Лечението, всяко лечение, изисква много повече от една рецепта и шепа таблетки!
И когато ние затворим сърцата си за любовта, ставаме уязвими и раними.
Очаквайте скоро в “Духът на здравето” ексклузивно интервю с д-р Габор Мате.
💎Емоционалният контакт е толкова важен, колкото физическият. Социално-емоционалните контакти категорично повлияват върху развитието на човешкия мозък.
💎Чрез емоциите се извършва нашата интерпретация за света. Чувствата имат сигнализираща роля.
💎 Истинският въпрос не е защо си зависим, а защо те боли – всяка форма на зависимо поведение е опит за бягство от травма и болка.
Като фундаменталният въпрос винаги е - защо ни боли?!
Кое е това нещо, което движи нашето отчаяние към дисфункционални и саморазрушителни модели на поведение?
💎Жизненоважни за изграждане невробиологията на саморегулацията в детето са отношенията му с родителите, където последните трябва да забелязват и разбират чувствата на малкото, да реагират със съпричастност и загриженост към неговите вътрешни терзания.
💎Чрез родителите си децата изграждат своята представа за света.
💎Ще се разбираме, ако сме били разбирани. Ще се обичаме, ако сме израснали с дълбокото усещане, че сме обичани. Ще отстояваме потребностите си със същото старание, с което са били посрещани нуждите ни като деца.
💎С други думи, когато възрастните са под напрежение, поради каквато и да било причина, и не са способни да осигурят нужното съпричастие, потомците им израстват с хронична тенденция да се озовават в положение на емоционални самотници."
3
Коментари
Публикуване на коментар